Будилникъ
Литературно Общество "Духовно Ботево семейство"

Помощна литература

Калофер

Владимир Голев

Ето го тоя Калофер, Алтън Калофер.
                                                С върхари,
побелели от старост,
с керемиди червени, като нахлупени
                                                      фесове,
с менци бакърени, с песни…

Плъпнали горе на хребета, като облаци
                                                      вити
плуват стадата в мъглите.
И като древен старейшина вече
                                      повехнал от скука
пуши с лулата Юмрука...

Калофер, алтън Калофер! Оня древен
                                                       Калофер,
възпяван с огнени строфи,
събуждан нощем от изстрели на
                                    непокорни ергени
и родил един гений.

Сякаш го виждам отново. Черквата и
                                                      конака,
Даскал Ботьо с калпака.
И момчето, което сабя френгия размята
и вика в Балкана раята...

Калофер, дивен Калофер! Спри, не
                                              бързай нататък
по нови мостове и скатове,
по пътища асфалтирани! Запей ми пак
                                                    на раздяла
“ Я надуй дядо кавала“ …

Научи ни да дирим по хълмове и орляци
сила от млади юнаци,
да любим една Венета и да умрем без
                                                     въздишки
двадесет и осем годишни...

В минута на мълчние за Христо Ботев

Георги Джагаров

Кой може да повярва в тишината,
която казва, че си мъртъв ти?
Би трябвало да духа черен вятър
и черен дъжд над всичко да плющи!

Сърцата тази нощ ще те намерят.
Ний тръгваме по дирите ти пеш.
И дебне побеснялата потеря,
и еква неизбежният гърмеж,

и бликва млада кръв…
Къде се скриха
убийците от нашите очи?
Сега нощта на твойта смърт е тиха.
Един народ размисля и мълчи.

Когато е загинал в боя гений,
тогаз защо сме ние на света?
Или не сме от българка родени?
Или сме се смирили пред смъртта?

Прочети още: В минута на мълчние за Христо Ботев

Пътят на Ботев

Димитър Светлин

Коленичил, земята целунал
и изпълнил дълга си синовен.
Слял завинаги тихия Дунав
със Балкана бунтовен.

И сега ние, дето да ходим,
се ще трябва да помним в живота,
че най – късия път до народа
е пътят на Ботев.

Ботев

Никола Вапцаров

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –
"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем."

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен,
аз пъшкам и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.

И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е   м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:
– Написа ли песен за Ботев? –

За Ботев ли?
Чакай...
"Огряват звездите,
след туй на небето
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят зъбите му
в мрака."

Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее
нивята.

– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите ни свети,
та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

50 години от смъртта на Ботев

Елисавета Багряна

Изпълни се пророчеството твое - жив си ти
и ще живееш винаги в сърцата млади и горещи,
с безсмъртната лъча на подвига смъртта си осветил,
единствен лик, пред който всички ние палим свещи!

Безволие когато угаси надеждния светлик
и безвяра ни налегне като гробен камък,
пред нас възстава твоят образ - мощен и велик -
в очите с повелителен и гордо-гневен пламък.

И леко дишаме, и гледаме Балкана тъмносин,
и чуваме жътварките в безкрайните долини,
и любим страстно, както някога си любил ти един,
и твърдо вярваме, и знаме: няма да загине
народът, който е родил такъв поет и син!